Въглеродният отпечатък на компанията е мярка за въздействието на компанията върху околната среда и особено върху изменението на климата. Въглеродният отпечатък е индиректен индикатор за потреблението на енергия, продукти и услуги. Той измерва количеството парникови газове, които съответстват на дейностите или продуктите на компанията. Освен на нивото на компаниите, въглеродният отпечатък може да бъде определен на други нива - национално, градско, индивидуално.

Протоколът за парникови газове въведе разделянето на емисиите, свързани с дейностите на компанията, на три области, което се превърна в широко използван международен стандарт.

Дейности, които попадат под контрола на компанията и са контролирани от нея, при които емисиите се освобождават директно в атмосферата. Това са директни емисии. Те включват, например, емисии от котли или генератори, които изгарят изкопаеми горива в компанията, емисии от мобилни източници (напр. автомобили), собственост на компанията, или емисии от промишлени процеси, емисии от управление на отпадъци или третиране на отпадъчни води в съоръжения, управлявани от компанията.

Емисии, свързани с потреблението на закупена енергия (електричество, топлина, пара или охлаждане), които не възникват директно в компанията, но са резултат от нейните дейности. Това са индиректни емисии от източници, които компанията не контролира пряко, но въпреки това имат голямо въздействие върху техния размер. Ако самата компания произвежда електричество/топлина и я продава на други клиенти или ако продава закупената електричество/топлина на други клиенти (напр. наематели) и количеството на това електричество е измерено, то се приспада от общите емисии от Обхват 2. Процедурата за определяне на емисиите от Обхват 2 (по отношение на собственото производство на енергия от възобновяеми източници и други фактори) беше актуализирана през януари 2015 г. и подробни методологии са достъпни на уебсайта на Протокола за парникови газове.

Емисии, които възникват в резултат на дейностите на компанията и възникват от източници извън контрола или собствеността на компанията, но не са класифицирани като Обхват 2 (напр. бизнес пътувания с въздухоплаване, депониране, закупуване и транспортиране на материали от трета страна и др.). От дефиницията следва, че това е най-широката и логически най-малко точно дефинирана категория. Докато емисиите от Обхват 1 и Обхват 2 са добре сравними между компаниите, емисиите от Обхват 3 са сравними само в ограничена степен. Следователно, докладването на емисиите от Обхват 1 и Обхват 2 е задължително в Протокола за парникови газове и в базата данни CDP, докато Обхват 3 е само препоръчителен. През последните години обаче Обхват 3 става все по-важен и компаниите обикновено докладват поне най-важните елементи в рамките на Обхват 3. Те могат да демонстрират иновативно управление на намаляването на емисиите. Подробно техническо описание на изчислението на основните видове емисии от Обхват 3 е предоставено от Протокола за парникови газове.